Как са били измислени пакетчетата за чай
Днес е елементарно – слагаш пакетчето за чай, заливаш го с гореща вода и след минути се радваш на ароматна и доста потребна напитка. Но в случай че не беше американецът Томас Съливан, това улеснение би било невероятно. Интересното е, че както множеството неща на този свят, и пакетчетата за чай били октрити инцидентно.
През 1908 година Томас Съливан бил търговец на чай, който изпращал на клиентите мостри от стоката си в железни кутии. Но този метод не бил комфортен за търговеца, по тази причина той сметнал, че ще е доста по-просто да изпраща чая в копринени торбички.
Някои от клиентите решили, че вмето да ги разфасоват ръчно, те могат да пускат копринените торбички непосредствено в чашата. Същите тези клиенти споделили на Съливан, че коприната не е доста подобаващ материал и го посъветвали да направи торбички от марля. Постепенно новите торбички бързо се трансформирали в шлагер измежду американците, а скоро се пренесли и в Европа.
През 1920 година почнало усиленото комерсиално произвеждане на чаени пакетчета, които се предложили в два размера: огромни за чайници и дребни за чаши. Производителите обаче трябвало да намерят опция на платнените торбички, тъй като излизали скъпо, а и разваляли усета на напитката. Затова били вкарани в приложимост торбички от дървесина и даже от ананасови листа. По същото време почнал да се прикрепя и конец, с цел да може торбичката по-лесно да се маха.
Днес чаените пакетчета се вършат от специфична хартия, която се тества токсикологично, с цел да бъде безвредна за здравето.
